Български исторически архив
Обем. Съдържание
Българският исторически архив (БИА) с принадлежащата към него сбирка „Портрети и снимки“ е част от специалните отдели на Направление „Ръкописно-документално и книжовно наследство” (РДКН) на Националната библиотека “ Св. св. Кирил и Методий „.
Днес в БИА се съхраняват 1 600 000 документа, обособени в над 900 лични и обществени фонда, 89 колекции и стотици единични постъпления. Обработени и влезли в научно обръщение са над 1 300 000 документа, представени в описи и картотеки.
Виж: Обзори на архивни фондове на БИА, кн. 1 ; кн. 2 ; кн. 3 ; кн. 4 ; кн. 5 ; кн. 6 ; кн. 7 ; кн. 8 ; кн. 9
Сбирката „Портрети и снимки“ притежава над 80 000 фотодокумента, които илюстрират не само отделни етапи от развитието на българската история, но и проследяват усъвършенстването на фотографското изкуство в Европа и на Балканите.
вж „Опис на Сбирката „Портрети и снимки“ в НБКМ“, Съставител Дора Попсавова, Ч. I, С., 1975, 504 с.
Най-старият запазен ръкопис в БИА е от ХI в. Това е фрагмент от пергамент с гръцко минускулно писмо. Той постъпва в БИА през 1967 г. Съхранява се във фонда на Атанас Башев, дългогодишен учител в Преспанско.
Отделни документи има от ХV – XVII в. Такива са например Описа на мъжкото население от кастела Мирабело – 1653 г., Кодекса на Охридската българска архиепископия от 1677 г. и др.
Най-многобройни са документите с хронологически обхват от средата на 19-ти до средата на 20-ти в. Те принадлежат на изтъкнати политически, стопански и културни дейци на Българското възраждане и на държавници, общественици и културни деятели, творили след Освобождението.
БИА съхранява множество извори за развитието на българската просвета и култура. Освен архивни фондове на книжовници като Найден Геров, Тодор Бурмов, Цани Гинчев и др., отделът притежава материали и на видните учители и просветители Васил Априлов, Никола Бацаров, д-р Петър Берон, Райно Попович, Петко Рачов Славейков и др. Особено ценни са архивните фондове, отразяващи борбата на българския народ за създаване на независима национална църква – документите на Българската екзархия, на Рилски манастир на църковните деятели Екзарх Антим I, Симеон Варненски, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, Найден Геров и др.
Революционното движение за национално освобождение е ярко отразено в документите, свързани с дейността на Апостола Васил Левски (запазени са джобното му тефтерче, писма и бележки от дейността му през 1871 – 1872 г.); на поета – революционер Христо Ботев (съхранява се също джобното му тефтерче), на Български революционен централен комитет (БРЦК), Българско централно благотворително общество (БЦБО), на Любен Каравелов, Георги Стойков Раковски и много други.
Интерес сред изследователите предизвикват документите, отразяващи икономическото развитие на българите през Възраждането: многобройните еснафски кондики, търговските тефтери и кореспонденцията на големите търговски къщи на Евлоги и Христо Георгиеви, Хаджигюрови, Тъпчилещови , братя Робеви, братя Пулиеви, Гешови и др.
Значителна част от фонда на БИА представляват документите, свързани с Освобождението на България и изграждането на новата държава. Това са архивите на Народното събрание, на княз Александър I Батенберг, на министър – председателите Тодор Бурмов, Стефан Стамболов, ген. Рачо Петров, Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Александър Малинов, Богдан Филов и др., също над тридесет министри и генерали.
Внушителен е масивът от документи, непосредствено свързани с освободителните борби на българите в Македония и Одринско след 1878 г. Те се съхраняват в архивните фондове на Капитан Петко войвода, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), съдържащ над 100 000 документа, на Гоце Делчев, Гьорче Петров, Никола Зографов, Никола Малешевски, семейния фонд Димитър, Христо и Ангел Узунови, Борис Сарафов, Владислав Ковачев, Васил Чекаларов, Тодор Александров и др.
В БИА се съхраняват и личните архивни фондове на видните български писатели и поети Иван Вазов, Захари Стоянов, Пенчо П. Славейков, Мара Белчева, Елисавета Багряна, Гео Милев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Йордан Йовков и др.
През периода 1945-1947 г. по силата на министерски постановления в Библиотеката постъпват книгите и архивите на осъдени от Народния съд лица. В БИА се пазят документите на някои членове от царската фамилия, на Стефан Танев, Христо Шишманов, Богдан Филов, ген. Христо Луков, на Български масонски ложи, на Българско-немско дружество и др.
Българският исторически архив е мястото, където се съхраняват ценни свидетелства от и за българите католици, прокудени в областите Трансилвания и Банат след погрома на Чипровското въстание (1688). Документите са изключително разнообразни и съдържат сведения за благородническия статут на някои български родове в Хабсбургската империя, за историята и фолклора на този откъснат дял от нашия народ. Особено впечатление правят текстовете, написани на латиницата на банатските българи.
През последните години като дарение в БИА постъпват личните архивни фондове на изявени представители на българската политическа емиграция след Втората световна война (1941-1945) Те осветляват дейността на емигрантските организации в Европа, САЩ и Канада като: „Български свободен център“, „Български юристи в изгнание“, „Българско емигрантско дружество във Франция“, „Българско емигрантско дружество в Испания“ и др.
История
Български исторически архив, наричан по-рано Архивен отдел е едно от първите български архивохранилища, възникнали след Освобождението на България от турско владичество през 1878 г., съществуващи и досега. С учредяването на Народната библиотека в София през 1878 г. започва и оформянето на архивна сбирка към нея. Тя възниква като отклик на желанието на българите след Освобождението да събират и пазят материали, отразяващи периода на Възраждането. Постепенно нейната роля нараства, като в годините до изграждане на Държавен архивен фонд (ДАФ) (1951) тя придобива значението на национален архив. От създаването на централизирано архивно дело до днес БИА е със статут на архивохранилище на документи на българското Възраждане и освободителните борби на българите в Македония и Одринско до 1912 г. В продължение на повече от един век работещите в него допринасят за обогатяването и развитието му.
Каталози, описи, публикации
Опис № 1 на Ф. 849 Фондообразувател Тодор Боров (Тодор Цветанов Тодоров)
О б з о р на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Кн. 1-9, С., 1963 – 2006. Виж: Обзори на архивни фондове на БИА, кн. 1 ; кн. 2 ; кн. 3 ; кн. 4 ; кн. 5 ; кн. 6 ; кн. 7 ; кн. 8 ; кн. 9
О п и с на мемоарни документални източници, запазени в Български исторически архив при Народната библиотека „Кирил и Методий“. С., 1978.
О п и с на документи за здравното дело и здравеопазването, запазени в Български исторически архив при Народната библиотека „Кирил и Методий“. Т. 1 – до 1878 г. С., 1986.
В а с и л Л е в с к и. Документи. В два тома. Т. 1-2. Факсимилни издания на документите. С., 2000-2006.
Сбирка „Портрети и снимки“
История на сбирката „Портрети и снимки“
Началото на сбирката е поставено през 1879 г., когато заедно с архивните фондове и някои самостоятелни постъпления започва събирането и на фотографски материали с историческо значение. От особена важност за Сбирката са фотоматериалите, предадени през 1924 г. от Етнографския музей в София заедно с Архива на Възраждането, както и колекциите от портрети на възрожденски дейци, откупени от Библиотека от Димитър Страшимиров, Иван Клинчаров, Никола и Петрана Обретенови, Юлия Симидова и др.
През 1948 г. в Библиотеката се създава специален отдел „Портрети и снимки“, който поставя началото на първата по рода си обособена снимкова сбирка в България, организирана и подредена съобразно съвременните изисквания за работа с фотографски документи. От 1970 г. Сбирката е прехвърлена към Български исторически архив.
Съдържание на сбирката „Портрети и снимки“
„Портрети и снимки“ комплектува, съхранява и предоставя за проучване и ползване оригинали, фотокопия и пощенски картички главно в качеството им на исторически извори, и вторично – като образци на българската и европейската фотография. Хронологичните граници на Сбирката обхващат периода от 1860 г. до 70-те години на ХХ в. Повечето от визуалните архивни материали, правени през епохата на Възраждането са дело на чужди майстори на обектива, и са създадени извън днешните български територи – в Белград, Кладово, Букурещ, Галац, Браила, Гюргево, Санкт Петербург, Кишинев, Москва, Одеса, Цариград, Прага, Будапеща, Виена, Одрин и др. Тук се съхраняват и много портрети, дело на едни от пионерите на българската фотография – Анастас Карастоянов и неговите синове – Иван и Димитър Карастоянови; на Тома Хитров, на Георги Данчов – Зографина, на Иван Доспевски, Ксенофонт Смрикаров, Иванчо Захариев, Димитър Германски, Хрисант Рашович, Панайот Иванов, Симеонов Симеонов, Стоян Каралеев и др. Наред с тях трябва да споменем и творбите на някои чужденци-фотографи, които създават свои ателиета и работят активно в новоосвободена България – М. Волф, Фр. Бауер, Он. Марколеско, М. Рехнич, Й. Буреш, В. Велебни, Ф. Грабнер, М. Курц и др.
За нуждите на изследователите и ползувателите, Сбирка „Портрети и снимки“ предоставя следните визуални материали:
- – портрети на политически, стопански, културни и църковни дейци, вкл. фотографии на техните семейства, съмишленици и близки;
- – снимки, свързани с българската политическа, военна, икономическа и културна история;
- – снимки, отразяващи бита на българите;
- – изгледи от българските градове, села, исторически местности и паметници, свързани с определени лица и събития;
- – портрети и снимки на чуждестранни обществено-политически и културни дейци и събития, свързани с историята на България;
- – изгледи от градове и селища в Европа, Русия и Америка, в които са учили, живели и работили българи.
Най-старите фотодокументи, съхранявани в снимковата сбирка са свързани с епохата на Българското възраждане. Те илюстрират както борбите на българите за самостоятелна църква, така и национално-революционните борби; културно-просветното движение; участието на българите в национално-освободителните борби на съседните балкански народи, Руско-турската война (1877/1878); социално-икономическите промени, настъпили в Османската империя след Кримската война.
Периодът след Освобождението на България и по-сетнешното развитие на страната също е илюстриран богато. Сбирка „Портрети и снимки“ съхранява визуални материали за бита и икономическото положение на българите след 1878 г.; за съживяването на активния политически живот в страната; за продължилите и след Берлинския конгрес борби за национално обединение на българите в Македония и Одринско; за войните, които води българския народ за възстановяване на своята териториална и етническа цялост; за развитието на просветата и културата в държавата и много други.
Каталози, описи, публикации на сбирката „Портрети и снимки“
Сбирката има илюстрирана картотека и е описана в специализирани издания, по-важните от коита са:
- П о п с а в о в а, Д. О п и с на сбирката „Портрети и снимки“, Т. I-III, С., 1975-1989.
- П о п с а в о в а, Д. Фотографските снимки като исторически извори. С., 1984.
- П о п с а в о в а, Д. и Йордан Пеев. Правила за описване на фотоматериали. – И з в е с т и я на Държавна библиотека „Васил Коларов“ за 1953; С., 1955, 287-293 и др.
- С и м е о н о в а, Р. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885-1895. Обзор на фотографски материали, съхранявани в сбирка „Портрети и снимки“. С., 1985.
- С и м е о н о в а, Р. Българските професионални фотографи и Априлското въстание. – В: Г о д и ш н и к на Общобългарския комитет „Васил Левски“. Българско възраждане. Идеи – личности – събития. С., 2002, т. 4, 257-262, и др.
Достъп
Читателите могат да правят заявки за репродуциране на материали от фонда като попълнят съответен формуляр, съобразен с действащите в Библиотеката – Правила за обслужване на потребителите и Ценоразпис за услугите в НБКМ.
Архивните материали се ползват само в специализирана читалня „ПРОФ. МАРИН ДРИНОВ“ (Читалня № 1) с работно време: понеделник- петък от 8.30 до 18.00 ч., събота от 9.00 до 15.00 ч. Архивните материали от БИА се изпълняват в срок от 24 часа. В събота читателите ползват само запазени материали.
Част от документите в колекцията са достъпни и през Дигиталната библиотека.