Обем. Съдържание

Музикалната сбирка включва ноти, музикални книги, грамофонни плочи, аудиокасети, компактдискове, методики, енциклопедии, либрета, речници и справочници, езикови курсове, музикални периодични издания (списания и вестници). Нотните издания са над 50 000 т., музикалнотеоретичната литература над 40 000 т., над 20 000 единици грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Общото времетраене на фонда е над 30 хил. часа музика от всички жанрове!

Библиотеката притежава уникални екземпляри на редки и ценни музикални български издания. Музикалният отдел съдържа най-богатата и добре запазена сбирка на музикалните издания от края на ХІХ век и следващите десетилетия. Единствено чрез нея може да се добие сравнително по-пълна представа за продукцията на първите български музикални издателства във Варна („Нитче“), Русе („Ст.И.Риголев“), София и други градове на страната. Чрез запазените нотни издания от това време разполагаме с единствената информация за творчеството на композитори, предимно на песни и малки инструментални мелодии и пиеси, съобразени с нуждите на обучението по музика в тогавашните български училища. Сред тях са А. Стоянов, А. Божинов, Р. М. Зачов, Д. Бойчев и др. Съхраняват се също така и музикални пособия и по-големи инструментални, вокални и оркестрови творби от А. Мацак, К. Махан и др. , които се изпълнявали тогава.

Сред най-ценните звукови документи са трите албума грамофонни плочи на фирмите „His Master’s Voice“, „Kolumbia“, „Polidor“, „Gramo-la“ от 1930-40 г.; пълната колекция на записите на Мария Калас (на грамофонни плочи и компактдискове); юбилейното издание на пълните събрани съчинения на Й. С. Бах на 172 компактдиска „Hansler“; рециталите на Борис Христов, Енрико Карузо, Пласидо Доминго, Джоан Съдърланд, Монсера Кабайе; хилядите инструментални произведения и оперните албуми с най- добрите изпълнители. В колекцията са особено ценни книгите от 1800-1830 г.; репертоарите на императорските театри в Русия (1830-1890); пълните събрани съчинения на В. А. Моцарт, П. И. Чайковски и много други партитури и клавири на едни от най- големите световни издателства („Rikordi“, „Peters“); музикалните енциклопедии на „Grove“; „MGG“; „La Rouse“ и още много други.

Отделът разполага с модерно звукозаписно студио и студио за прослушване на място.

Предлага Интернет и сканиране на материали.

В специална витрина, разположена пред отдела, е изложен костюмът на Борис Христов от участията му в операта „Борис Годунов“ от М. Мусоргски в театър „Ковънт Гардън“ през 60- те години на ХХ век, с който певецът извършва реформа в операта, въвеждайки руския език при изпълнение на руските опери.

История

Музикалната сбирка има петдесет годишна история. През 1951 г. от основния фонд на Библиотеката се изваждат музикалните издания и се обособяват в самостоятелна колекция. Същевременно се организира и работата на Музикален отдел при Библиотеката от г-жа Лилия Николаева. От края на 60-те години в продължение на 30 години Музикалния отдел се ръководи от Весела Магнева, която има изключителни заслуги за обогатяването и представянето на колекцията. Значение за формирането на колекцията имат и многото дарения от личните библиотеки на радетели за развитието на музикалната култура у нас като Георги Славов, Люба Енчева, Емил Наумов и др.

От 1965 г. в Музикалния отдел започват да се депозират и съраняват всички български грамофонни плочи. От 1972 г. нотните издания започват да се регистрират и текущо в поредиците „Български книгопис“-серия 1 на Националната библиография, а звуковите записи в серия 3.

Достъп

Отделът обслужва широк кръг от читатели – от ученици до академици. През читалнята преминават музиканти, композитори, диригенти, музиковеди, критици, любители на музиката. Единствено Музикалният отдел може да бъде ползван от учащи се от средните училища по изкуствата.

Работно време: понеделник – петък: 08:30-17:00 ч.

Костюмът на именития български бас Борис Христов от участието му в операта “Борис Годунов” от М. Мусоргски. Дар на Библиотеката от съпругата на певеца г-жа Франка де Рензис Христова. С този костюм на театър Ковънт Гардън от 1959 г., Б. Христов прави реформа в операта, като въвежда руския език при изпълнението на руските опери.