Чуждестранна литература и периодика

Обем

Колекцията от чуждестранни книги наброява 767 239 т. Колекцията от периодични издания съдържа над 10 000 заглавия в 726 272 т. Електронните документи на CD ROM са над 650 заглавия.

История

Историята на колекцията от чуждестранни книги и периодика условно може да се раздели на три периода.

Първи период: от създаването на Библиотеката до края на Втората световна война.

В основата на колекцията от чуждестранна литература са даренията, предоставени на новосъздадената национална библиотека от частни лица и благотворителни дружества, университети и други организации. Във фондовете на Библиотеката се вливат издания на руски, френски, немски, сръбски, румънски, гръцки и други езици. Пръв опит за определяне на параметрите на колекциите от чужди книги на Библиотека прави К.Иречек в изработената от него „Инструкция за управлението на българската Народна библиотека“ /1884/. В този документ се посочва какво трябва да се набавя за книжните фондове: Балканика и Булгарика, всички класически съчинения в областта на художествената литература и на науката, както и всички основни съчинения по всички науки и справочници.

Този първоначален период на развитие се характеризира с непоследователност и спонтанност при набавянето на чуждестранните издания. Като основни причини затова могат да се посочат оскъдните финансови средства, сложната икономическа и политическа обстановка (през този период България участва в няколко войни, довели до икономически катастрофи). Значителна част от чуждестранните книги е унищожена по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

В края на Втората световна война от 159 хил.т. книжен фонд, 50 хил. т. са на чужди езици. От тях само 3% са монографии и 8% – справочна литература.

Стихийното развитие на колекцията от чуждестранни книги продължава и няколко години след края на войната. Прилагат се критерии на комплектуване, в по-голяма степен характерни за общодостъпните библиотеки. Набавя се многоекземплярно детска, художествена и учебна литература. Ярко изразен е стремежът към количествен растеж на фонда. Много слабо внимание се отделя на чуждестранната периодика.

Втори период: от края на Втората световна война до 1989 година.

Съществена за този период е разработката на научно обосновани критерии за развитието на колекциите от чуждестранни книги и периодика, резултат от продължителна дискусия за отрасловия характер на колекциите като цяло. Оформят се две становища:

  • – Книжният фонд да има универсален характер, т.е. да се комплектува литература от всички отрасли на знаниено, вкл. и техническа, медицинска и селскостопанска;
  • – Да се дава превес на общественополитическата литература, като същевременно се набавя всичко ценно в областта на другите отрасли, с изключение на тясно специалната литература.

Надделява становището за универсалния характер на книжния фонд. Стремежът е да се набавят в пълнота най-значимите и стойностни научни и справочни издания на европейските езици.

Аналогичен е подходът и към комплектуването на чужди периодични издания. Първоначално тази сбирка е скромна и до средата на 50-те години наброява 500 заглавия. Отчитайки значимостта на научната периодика като източник на новото знание, постепенно се разширява в количествен и отраслов аспект набавяната периодика. По-пълно се комплектуват периодични издания от области, като техника, селско стопанство, медицина и др.

В края на 60-те години е утвърдена концепцията за развитието на колекциите от книги и периодика. Отделя се нужното внимание на необходимостта от координираните усилия на всички научни библиотеки за осигуряването на най-стойностните научни издания в Националния библиотечен фонд. Народната библиотека, като универсална научна библиотека, чрез своите колекции трябва да представя единството и интеграцията между науките и новите интердисциплинарни научни области. По отношение на научната литература, Библиотеката продължава да набавя монографии, история на отделни науки и капитални трудове в отделните научни области.

Концепцията е основана на програмата на ЮНЕСКО за универсален достъп до публикациите и поставеното в нея изискване всяка страна да изгради националнен фонд от чуждестранна литература. Тя следва и утвърдената вече тенденция за развитието на книжовните колекции на повечето европейски национални библиотеки като централни универсални библиотеки на своите страни.

Специфично за разглеждания период е силната идеологизация при подбора и набавянето на чуждестранни издания. Например изискването за научност на периодиката не се съблюдава по отношение на руските издания, сред които има много с обществено-политически, пропаганден и научно-популярен характер.

През периода 60-те- 80-те години с много бързи темпове се набавят чуждестранни периодични издания. Техният обем нараства лавинообразно и достига над 10 000 заглавия. Превес има периодиката в областта на природните и технически науки. Този факт е следствие от бурното развитите на научно-техническия прогрес и ролята, която се отрежда на Библиотеката в този процес. Трябва да се подчертае строгото съблюдаване на изискванията за научна авторитетност и перспективност на периодичните издания. Така например в началото на 70-те години набавяните периодични издания на английски език са повече от руските.

Въвежда се рефератната система при подбора на книги и периодика. Създава се ядро от научни периодични издания, при формирането на което се взема предвид становището на специалисти от чуждестранните информационни центрове. Един от критериите за набавяне на периодично списание или сборник е то да бъде реферирано поне в 5 чужди меродавни реферативни издания.

През този период започва развитието на международния книгообмен като един от важните начини за набавяне на чуждестранна литература, особено за издания с ограничено разпространение. В края на 80-те години Библиотеката има около 1000 книгообменни партньори от цял свят.

Трети период: след 1990 година.

Силно вляние върху развитието на колекциите от чуждестранни книги и периодика оказва преходът към пазарна икономика и съпътстващата го икономическа криза. Средствата, предвидени в бюджета за покупка намаляват драстично.

Съществени промени претърпяват колекциите от чуждестранни книги и периодика във връзка с предприетите мерки за деидеологизацията им. На основата на внимателен вторичен подбор, те се прочистват от ненужната многоекземплярна пропагандна литература на руски и други езици, детската литература и др. Това води до известен количествен спад в обема на колекциите.

Финансовата стагнация от една страна и стабилизирането на централните научни библиотеки на територията на София от друга, изискват преосмисляне на универсалното развитие на колекциите от чужди книги и периодика. Библиотеката редуцира комплектуването на селскостопанска, техническа и медицинска научна литература. Налице е сериозен количествен спад в обема на набавяните книги и периодични издания. Най-драстичен е спадът при периодиката, като в сравнение с 1989 г., през 2002 се получават с 8000 чужди заглавия по-малко.

Международният книгообмен се превръща в основен начин за набавяне на чужди книги и периодика. Сериозен дял в обогатяването на колекциите имат и даренията.

Ярка тенденция за този период е обогатяването на колекциите с нови информационни носители, като електронни документи на CD ROM и дискети.

Съдържание и структура

Приоритетни категории издания в колекцията от чуждестранни книги са: класически произведения в областта на науката, културата и литературата; произведения, отличени с авторитетни международни и национални награди; материали от научни конгреси и симпозиуми; Булгарика, Балканика и Славика, първи издания на художествени произведенията на класически и съвременни автори. Чуждестранните издания се комплектуват в един екземпляр на оригиналния език на публикуването им. Набавяните издания са на най-разпространените езици: английски, немски, руски, френски; на езиците на балканските и славянските народи. Изданията на редки езици се набавят в превод на един от европейските езици. Най – голям е делът на литературата на руски език – 45%, следват литературата на немски език – 16,6%, на английски език – 15,4%, на френски език – 6,95%, на други езици – 15,8%.

Приоритетни отрасли, в които се развива колекцията от чуждестранни книги и периодика, са: математика, философия, социални науки, право, икономика, политика, социология, международни отношения, история /предимно нова и най-нова/, култура, наука, библиотекознание, библиографознание и научна информация, книгознание, странознание, изкуствознание, езикознание, литературознание и художествена литература. Значително внимание се отделя на интердисциплинарни научни области, като: социолингвистика, когнитивни науки, антропология, политология и др.

Каталози, описи, публикации

Колекциите от чуждестранни книги и периодика са отразени в:

  • – Традиционните фишови каталози на фондовете на библиотеката и сводните каталози на фондовете на големите научни библиотеки.
  • – Автоматизиран каталог на чуждестранните книги /от 1992 г. насам/, достъпен чрез уебстраницата на библиотеката
  • – Автоматизираните сводните каталози на чуждестранната периодика/от 1984 насам/ и на чуждите книги /от 1995 г. насам/ за големите научни библиотеки, достъпен чрез уебстраницата на библиотеката
  • – „Чужди периодични издания в по-големите научни библиотеки в България“ – печатен своден каталог на чуждестранната периодика, издаван от 1900 г. насам.
  • – „Бюлетин за новонабавени книги на чужди езици“/от 1954 г.насам, 12 кн.годишно/ – печатно издание в две отраслови серии: Серия А. Обществени и хуманитарни науки; Серия Б. Естествени и приложни науки. Медицина. Техника. Селско стопанство.
  • – Азбучен каталог на книгите на латиница, постъпили в Народната библиотека „Кирил и Методий“ за периода 1878-1977 г.: A-C В 3 т. София, Нар. библ.“Кирил и Методий“, 1981-1983.

Чуждестранните библиотечни документи са разкрити в:

  • – традиционни фишови каталози и картотеки на основният фонд
  • – сводни каталози на фондовете на големите научни билиотеки в София, в две поредици – 1944-1979г. ; 1980-2007 г.
  • – печатни каталози: „Азбучен каталог на книгите на латиница, постъпили в Народната библиотека „Кирил и Методий“ за периода 1878-1977 г.: Т.1 – 15. – София : Нар.библ. „Св. св. Кирил и Методий“; 1981-1991 г.

„Чужди периодични издания в по-големите научни библиотеки в България“, отразяващи периода от 1900 г. до 2005 г.

– автоматизирани каталози

COBISS+
Чуждестранни периодични издания на чужда кирилица (1984 – 2007 год.)
Чуждестранни периодични издания на латиница (1984 – 2007 год.)
Чуждестранни книги на чужда кирилица (1995-2007 год.)
Чуждестранни книги на латиница (1995-2007 год.)

Публикации

Дараков, Ю.Състояние на книжните фондове. // И з в. ДБВК за 1954, 1956, с.31-51. Дюкмеджиев, Ю. Принципни положения при комплектуването на чуждата/несъветска/периодика в Народната библиотека и методите за нейния подбор. // И з в. ДБВК за 1955, 1957, с.69-87.; Скопцова С.Място и профил на Народната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий“. // И з в. НБКМ, ХХІ, 1993, с.51-55. Спасова, М. Анализ на книжовния фонд на НБВК по отношение на основни съчинения и справочници. // И з в. ДБВК за 1960/61, 1963, с.57-162

Достъп

Колекциите от чуждестранни книги и периодика се ползват от всички читатели на Библиотеката без ограничение само в читалните зали.

За читатели извън София и страната ползването се извършва чрез системата за междубиблиотечно заемане.