Експозицията „Българската ръкописна традиция през вековете” бе открита в Централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в навечерието на един от най-обичаните и светли празници на българския народ – 24 май, деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. По своята отдавнашна традиция институцията отбелязва с изложба майските празнични дни, свързани с почитта ни към славянските първоучители. През 2018-а тя е част от поредицата културни събития за 140-годишнината от учредяването на националната ни библиотека.
Създаването на славянобългарската писменост, нейното разпространение и запазване е огромният принос на славянството и по-специално на българите към културата на Европа през вековете до съвремието ни. Както е известно, първоначално в книжовната традиция на България е въведена в употреба глаголицата, но тя е изместена още към края на IX век от по-познатата и поради това по-удобна и по-лесна за усвояване графика, останала в историята с названието „кирилица”.
Ранната българска ръкописна книга (X – XI век) представя паметници, изписани с глаголическо и кирилско писмо. Разказът ни започва от съхраняваните в чужбина най-ранни глаголически паметници – богато украсените Зографско четириевангелие и Асеманиево евангелие, преминава през изящната кирилица на Супрасълския сборник, деловия устав на Савината книга, до Енинския апостол, най-ранния български ръкопис от фонда на Националната библиотека.
Българското ръкописно наследство до края на ХIII век и основната линия в създаването на богослужебните книги представяме чрез едни от най-богато украсените и изписани с калиграфско уставно писмо ранни ръкописи на колекцията ни, сред които са Добрейшовото четириевангелие, Пирдопският апостол и Аргировият триод.
През следващия XIV век калиграфията и миниатюрната живопис са в подем. От ръкописите на търновската дворцова библиотека, сред които са Манасиевата летопис от 1335-1345 г. и Лондонското (Иван-Александрово) четириевангелие от 1356 г., проличава въздигането на българската средновековна писмена традиция до високите постижения на изкуството на византийската книга. Сред ценните ръкописи от библиотечната колекция са Сборникът от 16 слова на св. Григорий Богослов, Паренесис на св. Ефрем Сирин, Бориловият синодик (Палаузов препис). Открояват се нови графични образци на българската кирилица, характерни за Търновската книжовна школа.
Българската ръкописна книга през ХV-XVIII век представя паметници, създадени в различните книжовни центрове по нашите земи – Рилския, София с околните й манастири, калиграфско-художествените школи в Етрополе, Карлово и Кукленския манастир, Котленския книжовен център. Дамаскините, различните по вид сборници със смесено съдържание и апокрифите обогатяват представата за типологичното разнообразие, характерно и за народната книжнина. През 1765 г. Софроний Врачански прави първия препис на История славянобългарска, подготвила духовното ни израстване и националното ни освобождение.
Ръкописната книжнина, създадена във века на Възраждането, е отражение на все по-голямата необходимост от учебна, църковно-певческа, нравствено-поучителна и светска литература и е израз на художествено-естетическите потребности на българина. Чрез ръкописните преписи и новобългарските преводи на съчинения от различни жанрове се подготвя осъществяването на бъдещи печатни издания, които да образоват, възпитават и развличат възрожденския читател.
За осъществяването на настоящата изложба работиха няколко екипа. Сътрудниците на отдел „Ръкописи и старопечатни книги” Нона Петкова, Росица Кирилова, Елена Узунова и Бояна Минчева създадоха концепцията на експозицията и направиха подбора на паметниците. Дигиталното заснемане на изображенията от оригиналите беше дело на колегите Красимира Иванова и Иван Добромиров от Дигиталния център на Библиотеката, оформлението на таблата бе направено от Борислав Захов и Марчела Борисова. По художественото експониране на оригиналите във витрините работиха Нона Петкова, Наталия Владинова и Росица Кирилова. Благодарността ни е и за колегите от Българския исторически архив на НБКМ, които предоставиха оригинали от своята колекция „Портрети и снимки”.
Текст: Елена Узунова
Фотограф: Иван Добромиров