Зала „История на книгата”

Зала „История на книгата” и прилежащата й Класна стая в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” вече набират популярност сред читателите и гостите на най-стария културен институт в България. Открити в края на 2018-а по повод 140-ия рожден ден на Библиотеката, двете обновени пространства посрещнаха първите си посетители още през първите седмици на новата 2019 г. Публичната им история белязаха репортажи и интервюта за електронни и печатни медии, лекции за студенти от СУ „Св. Климент Охридски” и УниБИТ, както и извънкласни занимания за ученици от ЧЕСУ „Дорис Тенеди”, НМУ „Любомир Пипков”, 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин” и др. А списъкът на желаещите да посетят своеобразния библиотечен музей нараства всекидневно.

Какво има в Зала „История на книгата”? В този напълно преобразен кът в северозападната част на сградата на НБКМ посетителите се потапят в неочакван свят, различен от обичайната библиотечна среда. 13 информационни табла водят по основните следи от Пътя на книгата – от най-ранните писмени знаци (черти, овали) на човешката цивилизация, оставени върху камък и глинени плочки, през оформянето на първите писмени системи и азбуки и последвалата ги ръкописна книжовна традиция, през революционното изобретение за печат с подвижни букви на Йоханес Гутенберг и развитието на печатарското и издателското дело, до безкрайните възможности на модерните технологии от XXI век. Представени са също природните материали за производство на хартия и мастило, начините за декорация и подвързване на книги и т.н.

Таблата, разказващи накратко „Историята на книгата”, са допълнени от 15 витрини с образци на писаното слово. В тях откриваме копия на глинени плочки с шумерско и угаритско писмо, на египетски папируси и на образци на гръцка и латинска азбука. Акцентът, разбира се, е върху ръкописната традиция на глаголица и кирилица, представени чрез копия на страници от ценни документи, притежание на Националната библиотека (Енински апостол, Бусинско четириевангелие, Първи, Софрониев препис на „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски) и др. Могат да се видят и копия на ключови документи за печатното дело като Гутенбергова Библия, „Абагар” на Филип Станиславов, „Стематография” на Христофор Жефарович и др.

Изключителен интерес сред посетителите предизвикват също действащото умалено копие на Гутенбергова преса, както и двете електронни книги, на екрана на които могат да се „разлистят” дигитализираните лични бележници на Левски и Ботев, „Рибният буквар” на Петър Берон, Софрониевият препис на Паисиевата „История славянобългарска” и др.