Млади, образовани и любопитни към световната история и култура бяха най-често срещаните посетители в сграда “Berlaymont”, седалището на Европейската комисия в Брюксел, където Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” представи т.нар. Котленски, Софрониев препис от 1765 г. на Паисиевата „История славянобългарска”. С това впечатление от събитието в белгийската столица се завърна д-р Бояна Минчева, ръководител на отдел “Ръкописи и старопечатни книги”, която представи пред евродепутати и гости на ЕК едно от най-ценните притежания на НБКМ по повод Деня на българската просвета и култура, 24 май. Ценителите получиха възможност да се запознаят и с част от библиотечните колекции чрез експонираната в залата изложба “Книги, посоки, публики”.
Събитието беше организирано от българския еврокомисар Мария Габриел, а сред участниците в него бяха министри, посланици, евродепутати и много българи, работещи в евроинституциите. “Кирил и Методий и техните ученици ни дадоха най-важното нещо в нашия свят – знанието. Те ни дадоха буквите, с които днес пишат и четат повече от 300 милиони души. Писмеността е нашата истинска машина на времето. Тя ни пренася в отдавна отминали времена, когато народът ни е страдал от липсата на свой език, който да разбира и който да съхранява неговата вяра. Тя ни води в настоящето, в което кирилицата е третата официална азбука на Европейския съюз. Тя ще ни води и към бъдещето, в което българският език, култура и духовност, ще продължават да бъдат неизменна част от културното и езиково многообразие на Европа”, подчерта комисар Мария Габриел.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев допълни, че “за нас, българите, кирилицата е повече от азбука – благодарение на нея векове наред отстояваме правото си да бъдем несломим народ с духовна и просветна сила”. А в словото си министърът на културата Боил Банов заяви: “Горди сме, че българската култура е част от европейското културно многообразие. По време на изпълнените с динамика и предизвикателства шест месеца на Българското председателство на Съвета на ЕС ние избрахме да споделяме националната ни култура в цялото й многообразие – културно наследство, музика, изобразително изкуство, фолклор, кино, литература.”
Министър Банов благодари от името на директора на НБКМ – доц. д-р Красимира Александрова, за предоставената от домакините възможност да представим в сърцето на Стария континент “тази скромна, но изразителна част от съкровищата на Националната библиотека на България, тази малка книжка, която на живия, говорим език пробужда у българите волята за промяна и подготвя сложната и многоцветна епоха в историческото му развитие – Българското възраждане”.
