Вървяха си. Тя беше минзухар,
той беше есен. Тя нехайно каза:
„Не ме е грижа, че си много стар.
Прилича цветето на свойта ваза!”
И прецъфтя, и стана лято тя,
той стана пряспа – бяла и гореща.
И се стопи, и леко отлетя
към мястото на вечната им среща.
Николай Милчев
Вечерта на 27 юни 2018 г. Прекрасен звук от виола в Централното фоайе на Националната библиотека. Велян Ванков изпълнява „Прелюд 1” от Й. С. Бах. Това е началото на поетичния рецитал на Николай Милчев. Стиховете му са мъдри и философски, защото самият той смята, че „когато едно стихотворение е прекалено ясно, поезията се скрива зад облаците”.
Поредното издание на Клуб „Писмена” на Библиотеката ни даде възможност да се докоснем до поета, който в куфара си „носи облаци”, а от книгите му „падат междуметия”. Надничаме в един богат и съкровен поетичен свят, в който „небето е малиново”, рибите – „влюбени”, а „прозорецът е рокля”, която той забравя да затвори.
26 стихотворения от любов! Ще ги откриете в най-новата книга „Ти и котките следобед” на неповторимия поет Николай Милчев. Ще усетите как истински и спонтанно Някой умее да танцува с думите!
Текст: Стефка Рангелова
Фотограф: Иван Добромиров