Три от най-ценните и богато украсени средновековни български преписи на евангелския текст в колекцията „Славянски ръкописи“ на Националната библиотека продължават да привличат погледите на посетителите в Третяковската галерия в Москва. Те са част от изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” (до 2 септември). В нея са показани 47 експоната от фондовете на Националния исторически музей, музея „Старинен Несебър” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”.

Богатото духовно наследство на България е представено от икони, ръкописи, златовезани литургични тъкани и сребърни предмети на църковната утвар – паметници на християнската култура и изкуство от периода ХІІІ – ХІХ в. Един от акцентите в тази изложба според генералния директор на Третяковската галерия Зелфира Трегулова са „древните ръкописи, които разказват за великата просветителска роля на българските книжовници, благодарение на които християнската литература е преведена на славянски език“.

Изложените в Москва ръкописи са седем. Трите средновековни български преписа на евангелския текст, които представя Националната библиотека, за безценни обрацзи на ръкописното ни книжовно наследство.

Най-ранният паметник е известното Добрейшово четириевангелие (НБКМ 17) – пергаментен ръкопис от първата половина на ХІІІ в. Той е дело на няколко писача, като по името на един от тях – поп Добрейшо – е получил и своето название. Кодексът е бил разделен в миналото на две части – едната (127 л.) постъпва през 1899 г. в Народната библиотека в София, а другата (48 л.) попада в Националната библиотека на Сърбия през ХІХ в. и е унищожена при бомбардировките на Белград през 1941 г. Украсата на ръкописа включва две миниатюри на цял лист с образите на евангелистите Лука и Йоан, които се отличават с интересни и необичайни елементи, богат и наситен колорит. Иконографските особености на композициите са обект на многобройни тълкувания, но остават дискусионни и до днес. Оформлението на евангелието допълват плетенични заставки, както и многобройни и разнообразни като варианти инициали – тератологични, антропоморфни, зооморфни, орнитоморфни, плетенични, геометрични.

Вторият ръкопис, който Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” предоставя като партньор в мащабния културен проект, е на изпълнено върху пергамент Четириевангелие (НБКМ 22, 467), чиито палеографски особености го сближават с паметниците на Търновската книжовна школа от първата половина на ХІV в. Днес от богатата първоначална украса на кодекса са запазени две миниатюри на цял лист с пластично моделираните образи на евангелистите Марко и Лука. Иконографските и стилови особености на тези композиции свидетелстват за влияния от ранната Палеологовска живопис, преплетени с архаизиращи черти.

Третият ръкопис, участващ в екпозицията в Третяковската гелерия, е и единственият в групата с точна дата на изпълнение – 1361 г. Той е известен с названието Рилско четириевангелие (НБКМ 31), защото е изпълнен от монаха Симеон в Рилския манастир. Бележката на книжовника е разположена в полетата около изображението на Триумфалния кръст на фронтисписа на л. 1б. Друг интересен елемент от характеристиката на този паметник е, че за преписа на евангелския текст са използвани тетради от смесен тип – съставени от листове пергамент и хартия.

Изложбата „Шедьоври на църковното изкуство от България” е организирана със съдействието и финансовата подкрепа на Министерството на културата, на посланика на България в Русия,  Н.Пр. Бойко Коцев, както и на Българския културен институт в Москва. Експозицията е придружена от луксозен каталог. Той е подготвен от голям екип специалисти и е под научната редакция от българска страна на чл.-кор. проф. Иванка Гергова и доц. д-р Емануел Мутафов, а от руска страна на доц. д-р Елена Саенкова от Третяковската галерия, която е и куратор на изложбата.

 

Текст: Нона Петкова


Фотографии: www.pravoslavie.ru и НБКМ