Преди години, когато режисьорът Крикор Азарян работи по последната си постановка, след дълго мълчание изрича: “Защото е студено.” Така отговаря на репортерски въпрос: “Защо Чехов, защо “Чайка”?” Кратко и изчерпателно за мислещи хора.
Повече от десет години по-късно неговата съпруга, поетесата Валентина Радинска, представи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” най-новата си книга “Защото е студено” – вдъхновена и посветена на Азарян.
На К. А.
Защото е студено, Господи, защото е студено…
Защото плачат ветровете във скута бял на февруари.
Защото времето отлита, защото между теб и мене
е само тишина и зима… Нататък – здрачът се повтаря.
Защото в пустите градини следите ни са заличени…
Защото си подминал всяка сълза, която съм посяла.
Защото страшно съм ранена… Защото всичките значения
на светлината тънат бавно в молитвата ви отмаляла…
Защото е за мен вретището, а всички радости са чужди…
И затова по пътя тъмен и хлъзгав – ти бъди до мене!
До мен – тъй дълго необичана, тъй дълго – никому ненужна…
Защото е студено, Господи!… Защото е студено…”
Премиерата на книгата събра поети и писатели, приятели и почитатели на Валентина Радинска. “Тя е удивителна жена, изключителна поетеса, за която думи са изричали някои от най-големите ни поети като Валери Петров и Иван Динков – сподели Иван Гранитски, директор на издателство “Захарий Стоянов”. – Радинска извървя четири десетилетия знаменателен творчески път. Много взискателна, тя се отнася с жестока самокритичност към стиховете си. Не бърза да издава книга след книга… Пише поезия на имплозията, а не на експлозията. “Защото е студено” е родена именно така, от взрива, който Валя Радинска е насочила към собствената си душа.”
Поетичната книга бе представена от нейния редактор Николай Милчев. Според него стихосбирката е “учебник по поезия” и четиво, “което лекува страха, лекува паниката”. “Защото е студено” е преживяване, което имах още в ръкопис – допълни поетът Калин Донков. – Това е книга за изпитанията на човешкото сърце и света на любовта. За надеждите му, за полетите, за крушенията. Това се изповядва преживяно и сериозно, което в поезията значи е честно. И проникновено, и красиво. (И топло… “Защото е студено”.)”
Приятелски думи и поздрав към авторката отправи и поетесата Маргарита Петкова. На финала се изви дълга опашка за автографи, а творческата вечер завърши с вино за всички гости.
Валентина Радинска е автор на десет книги със стихове, сред които “Към мен върви човек” (1977), “Нощна книга” (1983), “Не” (1988), “Всичко” (1995), “Употреба на свободата” (2014), “Уроци по мълчание” (2016) и др., на документалния роман “Ние с Коко” (2011, 2014) и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците” (1997, 2012). Носител е на Националната награда “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество (1998), на Голямата награда за изкуство и литература “Добри Чинтулов” и на други престижни отличия. През септември 2017-а бе удостоена с приза за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на белоногата”.
Текст: Виолета Цветкова
Фотограф: Стефан Рангелов