Публикуването на спомените на Иван Тутев – “От бездънната бездна. Дневник от затвора и Белене” (издателство “Рива”), е вече факт. Книгата, чиято официална премиера бе в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, е издадена със съдействието на актрисата Мара Чапанова, снаха на Иван Тутев и съпруга на неговия син, известния композитор Георги Тутев. В подготовката и изследването на текстовете участва Тони Николов, главен редактор на в. “Култура”. Той е автор на предговора и съставител на “Дневника”.
“Истини, които да пазим, помним, да не ги забравяме” – с тези думи Йонко Йончев, управител на издателство “Рива”, откри литературната вечер. Тони Николов определи книгата като “уникална с генезиса на свидетелствата” – не просто историческо изследване, а и неподправен личен поглед към годините на лагерите и незачитането интелигенцията и на свободната мисъл. Мара Чапанова сподели своите близки, лични впечатления от Иван Тутев, когото определя като “емоционален, но и умело анализиращ фактите в дълбочина” с убеждението, че “всичко е сухо и кухо, когато се говори за Иван Тутев”.
Осъден в процеса срещу Трайчо Костов и групата около него през 1949 г. и с наложена доживотна присъда, Иван Тутев лежи в затвори и в лагера Белене до 1956 г. От “приятел на народа” той е обявен за “враг на народа”. На въпроса “Защо бива арестуван?” д.ф.н. Момчил Методиев споделя своя хипотеза: “Централният метод на системата е произволът. Отговорът на този въпрос е, че е интелектуалец. Това го прави идеалната жертва. ”
Иван Тутев получава висшето си образование по история и философия, както и втората си специалност по икономически науки и агрономство в Германия. Там среща и съпругата си Ерна Графундер, която го подкрепя и остава близо до него до края на дните му. Изявен дипломат и общественик, той се движи в кръга на изтъкнати интелектуалци, художници, писатели.
Въпреки седемте години тежък престой в затвори и в концлагера, Иван Тутев не губи своята вяра в идеята, в комунистическия идеал. За да оцелее и съхрани себе си, той започва да записва преживяванията си: “Дневник на моя живот в затвора. Мисля, че това ще ме отвлича, но същевременно, чрез зафиксиране на моите мисли и чувства, аз ще получа възможност по-добре да се самонаблюдавам и самоанализирам, а чрез това и да се самоконтролирам. Не бива да се загубя душевно, не бива и да позволя чувствата да подчинят моето съзнание…” Бележките, които той пише по време на престоя си в затворите, са изнасяни тайно от съпругата му. Оригиналът на дневника днес се съхранява в Държавния архив.
Своите впечатления от книгата сподели журналистката Екатерина Бончева от Комисията по досиетата. Според нея това е не просто “поредният дневник”. Ценното в изданието са неговата многопластовост и множеството вплетени сюжетни линии.
Първото впечатление при контакта с “От бездънната бездна” е, разбира се, художественото оформление на корицата. По думите на Тони Николов публикуваният портрет на Иван Тутев (1924) е дело на Дечко Узунов – една от малкото творби на художника, повлияни от експресионизма.
