В началото на юни в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” се проведе литературното обсъждане на новоизлязлата книга от португалския писател Антониу Лобу Антунеш „На края на географията”. Събитието се организира в навечерието на националния празник на Португалия 10 юни (годишнина от смъртта на поета Луиш де Камойш през 1580 г.).
Португалският писател Антониу Лобу Антунеш (1942), психиатър по професия, е по всеобщо признание на критиката един от най-големите съвременни европейски белетристи. От няколко години е един от фаворитите за получаване на Нобеловата награда за литература. Романът му „На края на географията” е вдъхновен от изживяванията му в Ангола, където служи като лекар по време на колониалната война. Продължава да упражнява професията си на психиатър и след големия успех на първите си романи. Автор е на повече от десет романа, сред които „Слонска памет“, „Смъртта на Карлос Гардел“, „Величието на Португалия“.
Официални гости на събитието бяха управляващият Посолството на Португалия в София г-н Луиш Фераш и директорът на Португалският културен институт „Камойнш” в София г-н Франсишку Назарет. Присъстваха също така преводачът на книгата на български език г-жа Даринка Кирчева и г-жа Здравка Найденова, председател на Сдружението на говорещите португалски в България. В ролята на модератор на обсъждането влезе проф. д-р Амелия Личева от Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
Събитието беше открито от доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Тя определи „На края на географията” като един от най-големите антивоенни романи на ХХ в., а проблематиката и стилът му са оставили в нея като читател едно неповторимо усещане. Тя отбеляза също така, че писателят е номиниран за получаване на Нобеловата награда за литература.
Проф. д-р Амелия Личева започна с думите, че една от основните прилики между двата народа е, че имат национални празници, които честват езика и буквите – 24 май и 10 юни. В своето слово проф. Личева представи Антониу Лобу Антунеш като „един от най-известните, но и най-трудно разбираемите писатели”, който „пише за безсмислието на войната и отразява възмущението и отвращението към режима на Салазар”. Затова по нейните думи „На края на географията” е „роман за себепознаването и инициацията”, езикът му е „груб и вулгарен, изпъстрен с множество епитети, сравнения и метафори”. Тя разказа, че към нея е била отправена покана за модератор на срещата, тъй като е разработвала книгата със свои студенти първокурсници в Софийския университет.
Учениците от 11 клас на 7 СОУ Мария Папазова и Сибила Григорова прочетоха откъси съответно от началото и от края на книгата, след което беше дадено начало на същинското литературно обсъждане.
Г-н Франсишку Назарет сподели, че романът е сред най-лесните за четене книги на Лобу Антунеш, защото е най-силно изразен психологически. В тази връзка той прояви интерес дали преводачката Даринка Кирчева е съумяла да предаде достатъчно докосващо на български абсурда на войната и изпращането на поколения португалци, които да вземат участие в нея. Г-н Назарет остана доволен, че нейното основно послание е достигнало успешно до младите хора.
Г-жа Даринка Кирчева открои две основни линии в романа – антивоенната тематика и настроението срещу насилието на режима в страната. Тя също се спря на езика и стила на Лобу Антунеш –„необуздан, гейзер от метафори, нестандартни като образност и внушение”, които обаче са били истинско предизвикателство и удоволствие за нея в работата й по превода. В тази връзка г-жа Кирчева отдели внимание на проблематичния превод на заглавието, което в оригинал означава затънтено място, където нищо не се случва. По всеобщо мнение изборът на издателството „На края на географията” е изключително попадение – то изразява едновременно място, изключено от модерността и затворено от режима, място на забравата и абсурда, където на края на географията се намират и Ангола, и войната, че дори и самата Португалия.
Даринка Кирчева направи аналогия с творчеството на други португалски писатели, съвременници на Лобу Антунеш, като Нуну Жудис и Вержилиу Ферейра, както и изразените от част от публиката сравнения с американските книги за войната във Виетнам. По думите на г-н Фераш подобни сравнения не са напълно точни, тъй като за разлика от отношението на американците към Виетнам, войната в Ангола се възприема от португалците по-скоро като защита на собствени територии. Той сподели още, че темата за съпротивата срещу колониалната война е дори по-силно застъпена от настроенията срещу режима при поколенията от шестдесетте и седемдесетте години на 20 в.
В хода на обсъждането останалите гости също изразиха свои мнения и впечатления от книгата и отправиха различни въпроси. Г-жа Мариета Георгиева, ръководител на Направление „Център за интеркултурен диалог” в Столична библиотека, също сподели, че книгата е трудна за възприемане, особено от по-младите читатели. Д-р Стефания Янакиева, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, запита дали може да се потърси аналогия между стила на писателя и магическия реализъм на Габриел Гарсия Маркес. Г-н Красимир Костов, директор на Дирекция „Двустранно европейско сътрудничество” в Министерство на външните работи, заяви, че Португалия никога не е завоювала колонии с битки, но ги губи с войни. Той завърши обсъждането с мнението си, че е хубаво, че днес имаме възможността да четем повече португалска литература. Това ни позволява като читатели да се докоснем както до португалския език, така и до португалската култура и душевност.