С тържествен водосвет и молитва за здраве в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” беше открита изложбата „Заветът на народните будители”.
Целта на създателите на експозицията е да припомнят делата на личностите, които възраждат и укрепват България като държава на духа. Заветът на народните будители е предаден чрез оригинални техни творби – ръкописи и печатни издания, чрез завещанията им, отразяващи техните обществени позиции и духовни ценности. Различни документи свидетелстват за паметта и почитта към тях на българския народ през вековете.
Централният експонат е преписът на „История славянобългарска”, направен от Софроний Врачански през 1765 г. в гр. Котел. В непосредствено съседство до него посетителите могат да видят екземпляр от първото издание на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон от 1824 г. и ръкопис на „Българо-гръцкия речник” на Неофит Рилски от първата половина на ХІХ в.
Най-ранният документ, изложен в експозицията, е пергаментен ръкопис от края на ХІІ в. (Драготин миней и апостол). Той е и най-старият писмен паметник в колекциите на Националната библиотека, в който са отбелязани паметите на светите братя – просветителите Кирил и Методий и техните ученици – светите Седмочисленици.
Специална витрина с творбите на първия българин печатар Яков Крайков, „епископа от Велика България” Филип Станиславов и предвъзрожденския ни книжовник и деец на илиризма Христофор Жефарович е посветена на еманципацията на българското народностно самосъзнание и зараждането на националната идея.
Посетителите на изложбата ще имат неповторимата възможност да видят почерка на титаните на нашето Възраждане. Прощалното писмо на Христо Ботев до съпругата му Венета, написано на „Радецки” през съдбовния май на 1876 г., стои редом с „Песента на Раковски” и със стихове на Стефан Стамболов. Впечатляват изкусно направените фотографски портрети на Любен Каравелов, Александър Теодоров – Балан, Симеон Радев, Иван Шишманов и Фани Попова-Мутафова.
Изложбата обрисува с текст началото на празника на народните будители, като е подчертан приносът за него на Стоян Омарчевски и проф. Боян Пенев. Показани са книги на този виден български литературен историк, познавач на творчеството на Паисий, Раковски и Петко Рачов Славейков. Представено е и възраждането на празника и ролята в него на майсторите на българския език Петър Константинов, Николай Генчев и Тончо Жечев.
Изложбата е представена в Националната библиотека на България и неслучайно важен акцент в нея е дейността на библиографи – будители като проф. Тодор Боров и акад. Никола Михов. Техните трудове са „едно оръдие, на което дължим сегашната си свяст и в което е скрито словото на българската бъднина“, както заявява библиографът проф. Александър Теодоров – Балан.
Образите и идеите на всички онези именни и безименни възрожденски будители възкръсват в творбите на редица днешни писатели и поети, претворили през призмата на своето светоусещане познанието за българската история и култура. Затова в експозицията са намерили място творби на съвременници като проф. Вера Мутафчиева, Антон Дончев и Стефан Цанев.
Автори на тази толкова богата и разнородна по съдържание изложба са нашите колеги доц. д-р Елена Янакиева, Юлия Карадачка – Симеонова, доц. д-р Елена Узунова, гл. ас. д-р Бояна Минчева, гл. ас. д-р Руслан Иванов, гл. ас д-р Милена Тафрова. В подготвянето на експозицията взеха участие д-р Марчела Борисова, доц. д-р Любомир Георгиев, ас. д-р Ивайла Богданова.
Експозицията ще остане в Централното фоайе до 23 ноември.
По-рано през деня директорът на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова и директорът на Националният литературен музей Пламен Георгиев-Крайски поднесоха цветя на паметника на Отец Паисий.
По случай празника Националната библиотека подари книги на гражданите на столицата и флаери, с които напомняме за кампанията за закупуване на камера за дезинфекция на документи по метода „Аноксия”. Всеки, който иска, може да подкрепи каузата за опазване на книжовното богатство на България като изпрати SMS с текст DMS KNIGA на кратък номер 17 777.
