Книгата „Тъжният край на Поликарпо Каресма” на бразилския писател Лима Барето беше представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Събитието е част от традиционното партньорство между културния институт и Посолството на Република Бразилия.
Директорът на Библиотеката доц. д-р Красимира Александрова посрещна топло гостите с пожелание за още нови бъдещи инициативи.
През миналата година точно тук отбелязахме 100 години от литературните отношения между двете държави, припомни министър-съветник Рикардо Герра де Араужо. Резултат от тези отношения е създаването на специалността Португалска филология в Софийския университет и подпомагането от страна на Посолството на издаването на двуезични книги на големи бразилски писатели в сътрудничество с издателска къща „Огледало”.
„Тъжният край на Поликарпо Куаресма“ е изконно бразилска книга свързана с национални исторически събития. Но в нея по чуден начин витае и магнетизъм от атмосферата на Сервантесовия „Дон Кихот“, на Достоевския „Идиот“, Хашековия „Швейк“, дори на Захари-Стояновите „Записки“, подчерта издателят Пламен Анакиев. Преводът е на известния писател, преводач и филолог проф. Румен Стоянов.
Пламен Анакиев
От името на Издателска къща „Огледало” първо бих искал да благодаря на прекрасните домакини за тази наша вечер – Посолството на Федеративна република Бразилия в София и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методи”.
Уважаеми дами и господа,
Добре дошли на поредното българо-бразилско литературно събитие, продължаващо една полезна и здрава вече 13-годишна традиция. Както мнозина от вас се досещат, защото са отколешни приятели на бразилската култура, става дума за подетата през 2003 г. инициатива от Посолството на Федеративна република Бразилия да бъде подпомагано популяризирането в България на стойностни творби от бразилската изящна словестност. Началото на традицията бе поставено преди 13 години, когато Бразилското посолство направи възможна срещата на българския читател с водещи бразилски белетристи, които биха били чест за всяка национална литература, включени във взискателно подготвената антология „Седем бразилски разказа”.
Сега издадените у нас и популяризирани с подкрепата на Бразилското посолство книги на значими бразилски писатели са няколко десетки. Такава е и събралата ни днес книга на неповторимия бразилски разказвач Алфонсо Енрике де Лима Барето (1881-1922), представен на български също с неповторим преводачески почерк от нашия знаменит в моженето и скромността си иберист Румен Стоянов. Тази книга, както сте се информирали вече, е романът „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”. Написан е през 1911 г., а за първи път публикуван през 1915-а, сиреч – във времето на утвърждаващия се в България символизъм. Но тогава литературните стремления в Бразилия са били доста по-различни от тези у нас. В това ще се убедите, прочетете ли романа.
Барето го определят като „предмодернист”, т.е. като предтеча на модернизма (каквото й да означава понятието), отприщил се в Бразилия през 1922 г. Значи все пак става дума за някакъв „-ист” и някакъв „-изъм”, различни от уж най-добре познатите ни „реализъм” и „реалист”. Но както проникновено изтъква отличният познавач на бразилската литература Румен Стоянов, бразилският модернизъм е така създаден или усвоен, така живеещ, че изцяло е в служба на бразилската национална самоличност. Той я дообогатява, без да я заразява, изкривява или обезличава с чужди на естеството й влияния. Той е претопен и моделиран в бразилската национална самоличност (представяна от отделния писател и интелектуалец), а не тя да е жертвана, за да се открои някой писател първо в собствените си самовлюбени очи като значим и „модерен”, а после и пред лековерието на подведената публика, която в последните десетилетия все по-често е жертва на така наречената бестселърщина (дума на Румен Стоянов). Големите, вечните бразилски писатели, част от които днес биват наричани модернисти, са притежавали изключителна самовзискателност и изключително бразилски светоусет, макар кръвта в жилите им да тръгва от различи народи. Такъв е и Лима Барето, метис, кариока, със своя роман „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”.
На фона на сравнително скорошно спрямо времето на автора политическо събитие – неуспешния опит за преврат от 1893-1894 г. срещу втория бразилски президент маршал Флориано Пейшото – талантливият белетрист представя живота на не много на брой персонажи, сред които се откроява моралната чистота и светлият романтизъм у основния герой на романа майор Поликарпо Куаресма – чудак, всеотдайно обичащ родината си, станал безсмислена жертва на изкористени съотечественици, и духовно най-близките му хора трубадурът на модинята Рикардо Людското сърце и Куаресмовата кръщелница Олга Колеони – млада жена от висшите буржоазни среди, предпочела да следва изконните нагласи на сърдечната човешка нравственост, а не хладната логика на социалния конформизъм.
Наистина краят на Поликарпо е тъжен. Съвсем невинен, той, безкористният патриот, е екзекутиран като… национален предател. И не могат в добрия си наивен порив да го спасят нито Олга, нито Рикардо. Законите на тогавашния обществен морал, които заклеймява романът с гротескния си трескав туптеж, диктуват друго. Но остава апотеозно извисеният от Лима Барето, макар и с най-минорни тонове, пример за човечност, който заблестява над мизерното бездушие на властници и тълпа. И се оказва, че романът съвсем не е политически или журналистически злободневно визиран, той е универсално философски хуманистичен, разтърсващо хуманистичен, без значение в какво време ще бъде четен. Затова от години се преподава в бразилските училища и неполучилият приживе признание Лима Барето е сочен за класик в бразилската литература.
С достойния превод на Румен Стоянов класическата творба, шедьовърът на Барето ще намери добър прием и в нашите читателски среди, особено сред настоящите и бъдещи специалисти по португалска филология и бразилска хуманитаристика. Въобще всяко представяне на бразилски автор, избран, преведен и предговорен (краткият по обем предговор към „Тъжен край…” също е пределно наситен с информация и анализ) от Румен Стоянов, е истински принос на бразилистиката ни в двустранните българо-бразилски отношения. А „Тъжен край на Поликарпо Куаресма”, ако не ме подвеждат паметта и информираността ми, е осмата поред книга от бразилец, отключена виртуозно на български от Румен Стоянов и вече издадена у нас. Тук съм длъжен да изтъкна с искрена благодарност, че преводът и публикуването на книгата бяха осъществени с финансовата помощ на Министерството на културата на Бразилия (Фондация „Национална библиотека”) при всестранното техническо съдействие и психологическо насърчение от страна на служители от бразилското посолство в София.
В навечерието на своя 75-и рожден ден, който предстои в настоящия месец, маестро Стоянов за пореден път ни предлага великолепен подарък Да му благодарим, да го поздравим и най-сетне да му дадем думата.
Бог да множи творческите му върхове и юбилеите му!