Приятели и почитатели на добрата поезия повярваха в това оригинално определение на поета Любомир Чернев, така подхождащо на поетеса като Гълъбина Митева. Както казва тя „това име ми легна повече от кръщелното”.
Гълъбина „пише така леко – както диша, както върви… Римите й опияняват”- заявява един друг поет, Ивайло Терзийски, в предговора към книгата.
А тя е озаглавена „Минавам случайно”, издание на русенското издателство „Бряг” и е петата поред в творческата биография на Гълъбина Митева.
Духът на Гълъбина е свободолюбив, а поезията е тази, която я движи и й дава вярната посока.
Тя върви „по пътеки, които раняват” и „лети надълбоко”. А душата й… е „кръпка до кръпка”…
Митева събира сълзи и спомени, и надежди. Събира даже „на облаците бели тъгата”…
„Класическа и силна поезия, но с чувствителността на човек от 21 век” – заяви журналистът и експерт по личностно развитие Бранимир Тасков, който с подходящите думи и интересно видео представи богатата душевност и самороден талант на поетесата.
Музикалните изпълнения на китара на 12-годишната Василия Петрова, възпитаничка на Музикалното училище и любимото стихотворение на Симона Крушкина от литературен кабинет „Владимир Башев” към Националния литературен музей бяха в пълен синхрон с емоцията на участници и гости.
Откровена и завладяваща със своя рецитал, през тази вечер Гълъбина прекоси човешките ни умове и емоции и посади там доброто!
Публиката бе въодушевена и в минутите за автографи, цветя и червено вино сподели своята благодарност както към поетесата, така и към добрата инициатива на клуб „Писмена” на Национална библиотека.
Текст: Стефка Рангелова
