Почитатели на брилянтното слово на средновековния поет Хаким Абдулгасем Фирдоуси се събраха снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ), за да отбележат 15 май – Деня за съхранение на персийския език и за възпоменание на автора на епоса “Шах-наме”. Гости на на честването бяха г-н Мохаммад Али Киани, културен представител за Иран в България, д-р Рудабе Шах Хосейни, преподавател в Техеранския университет и автор на книги в областта на персийската литература, доц. д-р Иво Панов, ръководител на специалността “Иранистика” към Софийския университет и на Дружеството на приятелите на персийския език и култура, д-р Мортеза Нураи, гост-преподавател в СУ и преподавател по история в Исфаханския университет, и г-жа Сирма Костадинова, асистент по персийски език в СУ.

Те бяха приветствани от зам.-директора на НБКМ, д-р Марчела Борисова, която благодари на организаторите от посолството на Ислямска република Иран в София за това, че са избрали националната ни книжна съкровищница за място за възпоменание на великия поет на Персия от X-XI век, и допълни:

Благодарение на превода на корифея на иранистиката в България – д-р Иво Панов, и на неговия млад колега Алиреза Пурмохаммад българските читатели познават и ценят епохалната творба “Шах-наме”, създавана от Фирдоуси в продължение на 30 години и с право наричана “Илиадата на Изтока”. Опечален от падането на Персийската империя, поетът успява именно чрез този епос да запази паметта за златните дни на Персия и да я предаде на следващите поколения през вековете до наши дни. Знаем колко голямо е значението на персийския език за културата на Иран и за съседните й държави. “Шах-наме” продължава да вълнува и днес с неостаряващите си послания към всички хора, независимо в кое кътче на света и в коя епоха са родени.”

Вдъхновена от епоса на Фидоуси, Рудабе Шах Хосейни, асистент в университета „Паям-е нур”, запозна публиката със своите анализи на тема “Имена и именуване в „Шах-наме”. Лекцията й разкри интересни моменти от епоса, които могат да бъдат разтълкувани най-вече от вещи специалисти: “Защо в „Шах-наме” името на смелия герой е скрито? На базата на естествената връзка между името на смелия герой и самата негова личност е възможно името да е подвластно на „заразна“ или подражателна магия и така то да повлияе негативно върху мъжествените му способности, както и да го доведе до поражение и смърт. Скриването на името е видно единствено в „Шах-наме“ и тази находчивост не е характерна единствено за Ростам. Когато циклопът пита Одисей как се казва, той отговаря „никой“…”

Според г-жа Рудабе Шах Хосейни в епоса са налице ясни аналогии с битието на хората от миналото: “Например праисторическият човек стриктно се е въздържал от споменаване на името си. Понякога освен собственото си той е имал и скрито (свещено) име, известно на тесен и специален кръг от хора. В отделни случаи до настъпването на зрелостта или пък за срок от много, много години за децата не са били избирани имена. Церемонии по именуване са се провеждали, само когато човек е доказвал здравето и силата си… Тези ритуали са целели да проверят смелостта и силата на човека, като са се считали и за един вид тест преди женитбата…”

Г-н Мохаммад Али Киани се обърна с кратко слово към гостите на паметната вечер и благодари на домакините: “Историята на културните взаимоотношения между Иран и България, небоходимостта от повишаване на нивото им, задълбоченото опознаване и разбиране на културите на двете страни, особено що се отнася до литературата, изискват провеждането на срещи между учени и интелектуалци и от нашите държави (…) В България за трета поредна година се организира литературна вечер със съдействието на Софийския университет и Националната библиотека и с присъствието на ирански и български преподаватели. Надявам се, че ще се създаде положителна атмосфера за взаимно сътрудничество, разширяване и задълбочаване на двустранните взаимоотношения.”

На финала на поетичната вечер някои от преподавателите получиха почетни отличия и подаръци на в знак на благодарност за приноса им в областта на персийския език и литература.

0

Фотограф: Иван Добромиров