В приятелски празник и израз на уважение към приноса на проф. д-р Александър Димчев в сферата на библиотечно-информационните науки в България се превърна творческата среща, организирана в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за неговия 65-и рожден ден и оттеглянето му от активна творческа дейност. На вечаршния празник заслугите на изтъкнатия учен бяха подчертани в словата на директора на НБКМ доц. д-р Красимира Александрова и проф. Стоян Денчев, ректор на УНИБИТ, на проф. Ани Гергова (председател на Съюза на библиотечно-информационните работници, 2000-2003) и Мария Капитанова (председател на СБИР, 1994-1998,), на доц. Милена Стефанова от Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, проф. Маргарита Пешева (председател на СЕМ с два мандата), Биляна Яврукова (зам.-директор на Университетската библиотека в СУ), както и от водещия на вечерта доц. Антоанета Тотоманова, зам.-директор на НБКМ.
Доц. д-р Александрова подари на проф. Димчев юбилейна монета с образите на светите братя Кирил и Методий и плакет от гравирано стъкло на Националната библиотека, а проф. Стоян Денчев – “Ябълката на познанието”, почетния знак на УНИБИТ. Особено вълнуващи за учения бяха посланията от неговите колеги и приятели – професорите Ролф Хюпер и Улрике Шьомер от Университета по приложни науки и изкуства в Хановер. Те пристигнаха в София, за да поздравят на живо “човека, който завинаги ни зарази с бацилус булгарикус”. А специален момент от церемонията бяха изпълненията на Йоан Димчовски, възпитаник на д-р Столина Добрева в Националното музикално училище “Любомир Пипков”. Носителят на Първа награда от Международния конкурс “Млади виртуози” през 2016-а, изпълни на класическа китара пиеси от Леняни, Бах и Уолтън.
Финалът на вечерта бе запазен за “виновника” за творческата среща. “Драги приятели, колеги, гости, комшии – каза в своето слово снощи проф. Димчев, – бях намислил да говоря по-различно от това, което ще споделя тази вечер. Обстоятелства ме накараха да променя своите намерения. На първо място не бих желал да спукам “розовия балон”, който витае около мен, и всичко, което бе казано за моята персона. На следващо, не бих желал да чета лекции (по думите на моята съпруга Кристина). Няколко важни неща бих желал да споделя с вас. И те са свързани: за благодарността, за прошката, за предателството. На първо място умението и възможността да благодариш и да можеш да прощаваш те поставят в друга категория на общуването. От дете съм възпитан да знам измеренията на двата феномена, толкова важни за комуникацията и поведението на всеки един от нас. Защото да можеш да се извиняваш се изисква да си смел и толерантен. Да бъдеш силен характер… Благодаря на: ръководството на Националната библиотека – на директорите й за това, че организираха в моя чест това събитие; на всеки един от вас, че отзовахте на поканата; на нашите немски приятели; на Редакционно-издателския съвет в НБКМ – за изданието (бр. 3 на сп. “Библиотека” е посветен на проф. д-р Димчев)…”
Днес проф. Димчев сподели част от заключителните си думи и в своя профил в социалната мрежа. Ето и част от написаното: “343 души ме поздравиха вчера във фейсбук за моя рожден ден. Получих около 100 съобщения, над 50 телефонни разговора (от близки хора, от непознати, от мои съседи от мои студенти, ценящи искрено добрите неща). Ректорът на Софийския университет ми изпрати мил адрес по г-жа Б. Коларова. Той бе ангажиран в този момент. В НБКМ бе организирано превъзходно тържество в моя чест – на него присъстваха 120-150 души, мои колеги и приятели, комшии, студенти и възпитаници на катедра БИНКП, ръководителят на катедрата, духовни лица (Дядо Йоан, Отец Стефан и презвитера Марияна – от град Рила, дарили “амброзия” за тържеството), ректори… Важно е да бъде отбелязано присъствието на нашите германски колеги и дългогодишни приятели – професорите Ролф Хюпер и Улрике Шьомер, прелетели хиляди километри специално за рождения ден на Димчев. Те направиха чрез своето изложение истински празник за присъстващите в залата.”
Въпреки официалното оттегляне на 65-годишния учен от активната дейност, повечето от присъстващите на личния му празник изразиха убеждение, че проф. Александър Димчев ще продължи да се занимава с любимите си библиотечно-информационни науки.
