Втората експозиция от новата поредица „Българска периодика” на Националната библиотека „Св. св.Кирил и Методий” вече може да се разгледа в Западното крило на сградата. След като отбелязахме 150 г. от излизането на първия брой на в. „Тъпан”, сега отделяме подобаващо място и внимание на в. „Бъдущност” и списващия го Г.С. Раковски.
Вестникът се появява на бял свят точно преди 155 г. и се превръща в трибуна за т.нар. Източен въпрос. В специално аранжирани витрини в Библиотеката са подредени архивни материали от колекцията на отдел „Български исторически архив” – първият и последният брой на „Бъдущност”, документални свидетелства за историята на вестника, както и фотоси на неговия вдъхновител и създател.
Името на Георги Стойков Раковски е свързано с различни области на културния и национално-революционния ни живот през епохата на Българското възраждане. Пламенен бунтар преди всичко, той реализира многопосочните си интереси чрез изследвания в историята, литературата, фолклора и др.
Публицистичната дейност на Г. С. Раковски е изцяло подчинена на повелите на времето – включително и със словото да се бори срещу потисниците на народа. Възгледите и позициите му по различни въпроси, свързани с политиката на Балканите и на европейските сили, намират ярко отражение особено по страниците на вестниците, създадени от него. След издаването на „Българска дневница” и „Дунавски лебед” в Сърбия, през 1863 г. той се установява в Букурещ и започва подготовката по отпечатването на първия българско-румънски вестник „Бъдущност-Viitorul”.
Раковски и неговата дейност се радват на одобрението на тогавашните управляващи кръгове в Румъния. Благодарение на това в съвсем кратък срок той получава Бревет (разрешение) за издаването на новия вестник. На 2 ноември 1863 г. публикува Обявление, в което посочва целта и задачите на „Бъдущност”: Уводните статии „щът обема истинний ход днешния европейски политики, особито же към тий два народа, българский и румънский… Той ще брани нихние права и интереси с най-големая възможности, любородности и искренности. Освен Уводни членове, в Обявлението се посочват още три части, които трябва да съдържа вестникът: Любословная част, Търговская част и За световния же новини и знаменития събития.
За да осигури парични средства за изданието, Г. С. Раковски образува дружество, което да набави нужната субсидия, а в изработения Устав се посочват задачите, целта и начинът на управление. След Обявлението и Устава той публикува и Позив, насочен изключително към българите: „Ето время да покаже всякий благородните си чувствования към милата си народност и да принесе на жъртвеника общаго ни просвещения…”
Първият брой на в. „Бъдущност. Вестник граждански, любословни и търговски” излиза на 8 март 1864 г. В издателското каре четем: главен редактор – Г. С. Раковски, издател – Ст. Расидеску, отговорен редактор – Таке Въсилеску. За редактирането на вестника на румънски език в качеството си на преводач е назначен Димитър Великсин. Периодичността на „Бъдущност” е седмична. Печата се на четири страници. На всяка от тях текстът е разпределен в шест колони – по три на български и румънски език. Последният, десети брой на вестника излиза на 10 май 1864 г.
Основните четири теми, които се разискват на страниците на „Бъдущност”, са Църковният и Източният въпрос, балканското братство (особено румънско-българското) и аграрната реформа в Румъния. Появяването на новото периодично издание е посрещнато с ентусиазъм сред местните журналистически кръгове, а по българските земи вестникът на Раковски е възприеман като позив за борба, разпалващ желанието за освобождение.
Макар с краткотраен живот, „Бъдущност” отбелязва нов етап в развитието на българската публицистика с обсъжданите на страниците му въпроси. Той е не само първият двуезичен вестник, но и първият българско-румънски вестник, който в еднаква степен разисква големите проблеми както на Румъния, така и на България.
В личния фонд на Георги С. Раковски, съхраняван в отдел „Български исторически архив” на Националната библиотека, се пазят Бреветът и Обявлението за издаването на вестник „Бъдущност”. Документите са сред най-значимите експонати във втората изложба от поредицата „Българска периодика” в Националната библиотека.
