Третата си поред изложба от документалната поредица “Българска пероидика” представя през този месец Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Експозицията е посветена на 150-годишнината от излизането на бр. 1 на сп. “Летоструй” и може да се разгледа в Западното крило на сградата.  В шест изложбени витрини са подредени архивни документи и фотоси, свидетелстващи за началото и развитието на изданието, както и за личностите, допринесли за неговото списване и отпечатване.

Факт е, че през 70-те години на ХІХ в. броят на излизащите списания нараства значително. Новите издания се отличават с по-качествено съдържание и списване в сравнение с излизалите в предходните години. И все пак влиянието им сред тогавашното българско общество не е така силно с оглед на новите изисквания на времето, свързани с настъпилия революционен подем през това десетилетие.

Списание “Летоструй” е календарен сборник с енциклопедичен характер, който излиза през периода 1869–1876 г. в осем годишнини. Издава се от книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук и Велес, но се печати във Виена. Редактори на списанието през периода на съществуването му са изтъкнатите възрожденски книжовници и издатели Христо Г. Данов, Йоаким Груев и Янко Ст. Ковачев.

В Предговора към първата годишнина основателите на изданието определят главната му цел така: “…Книжарницата предприима да издава под имя Летоструй или Домашен календар ежегодно една такава книга, която да послужи за разпространение на полезни познания за всички рядове в обществото.” Целта със сигурност е постигната, защото списанието се радва на изключителна популярност.

Всяка годишнина започва с Календарна част  (леточисление, празници на религиозните общности в тогавашна Турция, предсказания за времето и др.) и Статистическа част (родословие на държавни глави, пощенски тарифи, мерки и теглилки и други статистически данни), които следват образеца на издаваните и много разпространени през Възраждането годишни и вечни каленадари. Останалата част от съдържанието е организирана в определени тематични дялове – Естественонаучен, Здравословен, Черковно-училищен, Книжовен и Стопански.

В популярните статии, поместени в съответините дялове  се разглеждат въпроси от областта на физиката, химията, хигиена на храненето, предпазване от болести или проблеми на училищното дело, съвети по земеделие и др.  Публикуват се и откъси от художествени произведения, критически отзиви и библиографии, преглед на събития от обществения и културен живот, както и “Разпис на книгите, що ся намират за продан у книжарницата на Хр. Г. Данов” (за съответната година).

Богатият опит като съставители и преводачи  най-вече на учебна книжнина, който притежават Хр. Г. Данов и Йоаким Груев, им дава възможност да подготвят и поместят множество свои публикации с различна проблематика на страниците на “Летоструй”. Думите на Хр. Г. Данов “пръскайте колкото се може повече светлина в душата на хората – там е единственото спасение” намират реализация в техните усилия да допринесат за интелектуалния напредък и нравственото възпитание на сънародниците си.

Статиите на Хр. Г. Данов “Нашите народни училища, науката и чуждите язици”, “За отглядвание детца да бъдат здрави, силни и дълговечни”, “Няколко думи против пиянството”, както  и “Етнографический погляд въз Европейска Турция”, “Практически познания от земеделие”, “За вътрешната топлина на земята” на Йоаким Груев са само малка част от материалите, които намират място в списанието, но ясно онагледяват тематичното му многообразие. Сред сътрудниците на “Летоструй” са и възрожденските  книжовници  Петко Р. Славейков, Григор Начович, Андрей С. Цанов, Иван  Ев. Гешов и др.

Списание „Летоструй“ се отличава и с богатия си илюстративен материал.

Колекцията от възрожденски периодични издания на Националната библиотека е свързана по своеобразен начин с един от  редакторите на “Летоструй” – Янко Ст. Ковачев. През периода 1879–1883 г. неговият брат, българският търговец във Виена Никола Ст. Ковачев, подарява пълни течения  от най-значимите възрожденски вестници “Македония”, “Право”, “Свобода” и “Независимост”, “Знаме” и още много други  на формиращата тогава се първа културна институция в новоосвободена България.

 

Текст: Росица Кирилова