Книгата „Писма до сина ми“ възкресява част от творчеството на един незаслужено забравен философ, културолог и писател Владимир Несторов. Роден е в Пловдив. Завършва теория на културата в Ягелонския университет в Краков, Полша. Кандидат на философските науки, той е научен сътрудник в Института за социални теории, специализирал в общата теория на културата. Неговата книга „Култура и мода“ бе първата в тази област. А книгата, която излиза с марката на „Захарий Стоянов“, започва с „писмата до сина му (19 на брой), които всъщност са философски есета за античната и днешната култура, за изкуството на Ренесанса, за класически философски произведения, за ярки творби от нашата и световната литература. Удивителни са пътуванията на автора из Италия, вещо и интересно разказва за гръцката античност. Увличат и размислите за „Под игото“ и за позицията на Иван Вазов за Априлското въстание като „поетическо безумие“ и то в съжителство с маркиз Дьо Сад. Поразява необикновения прочит на „Поручик Бенц“ от Димитър Димов. Той дори открива „Преспанската Медея“ в „Железният светилник“ на Димитър Талев“. Последното писмо е разказ за едно пътуване през Искърското дефиле с „Дядо Йоцо гледа“ на Иван Вазов. С интерес се четат и интерпретациите върху Даниел Дефо, Томас Ман, Хайнрих Ман, Марсел Пруст, Хайне, Ницше, Киркегор, Ортега и Гасет, Сартър и много други, които показват богатата ерудиция на автора, размислите му имат широк обхват и дълбочина, те носят на читателя духовна наслада. И както пише в предговора неговият ученик Владимир Градев писмата са адресирани в известна степен и да всеки по-млад читател. Двете новели „Монализата“ и „Дневникът на г-жа Х“ пък разкриват белетристичния талант на Владимир Несторов.
