Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методии” ще подкрепи инициативата на 17 септември 2017 г.  с Ден на отворените врати от 9:00 – 13:00 ч. Посетителите ще могат да разгледат и специално организираната за събитието изложба „София – традиции и модерност”, във фокуса на която са задъханите десетилетия, последвали Освобождението на България, времето, в което се поставят и утвърждават политическите и икономическите основи на новата държава, изграждат се първите културни институции, формира се нова културна среда, а водеща роля в тези процеси изиграва новоизбраната столица на свободна България – София, превърнала се в пръв административен, политически и културен център. Представена е трансформацията на столичния град, видян непосредствено след Освобождението през очите на Константин Иречек като „… едно голямо село …, българска Венеция“, потънал в мрак и без канализация до превръщането му в модерна електрифицирана столица, чието разрастване следва да бъде „дисциплинирано“ от определен план, а „явленията от всесветския прогрес“ – превърнати в ежедневие за жителите ѝ.

Завладяващият дух и неповторимост на софийската атмосфера, дължащи се до голяма степен на специфичния архитектурния облик на града, се разкриват чрез акцентиране върху съчетанието в градския пейзаж на сецесиона и еклектиката от една страна и от друга – на модернизма, бурно нахлул през 30-те години на 20 век, чиито емблематични сгради следват модерните урбанистични идеи в съвременната архитектура.

Превръщането на новата столица в средоточие на културния и научния живот изисква да се илюстрира изграждането на новите културни институциии, формирането и развитието през годините на различните културни кръгове.

В обектива на вниманието  попадат и някои не толкова сериозни, по-скоро твърде забавни и показателни страни от живота на столичното общество, свързани с революционните за българския консервативен дух промени в облеклото, поведението, общуването, развлеченията, бита – новости, към които столичани се оказват дотолкова възприемчиви, че само за няколко десетилетия изчезват следите от описваното с насмешка и ирония не особено културно общество непосредствено след Освобождението, а софийският елит придобива светски блясък и европейски маниери.