Новата поетична антология на Румен Шомов – “Трафикант на време” (ИК “Пламък”), бе представена снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Събитието е част от програмата на Литературната поредица “Галерия на думите”, съвместна инициатива с Анго Боянов и Издателско ателие “Аб”.
Вечерта бе открита от поета и издател Георги Константинов. Сред гостите бяха актьорът Сава Георгиев, който прочете няколко стихотворения от Румен Шомов, и поетесата Рада Александрова, която представи част от своя предговор към книгата. Вълнуващо беше и експозето на водещата на вечерта Ана Боянова, посветено на талантливия автор:
“Какво да кажеш за поет, чийто поглед вижда снежинките като четирилистни детелини, а къщите – превърнати в ангорски котки?! Какво да кажеш за творец, който търси нови и нови творчески доказателства, че се е родил и очаква в своята пещера влъхвите?! Румен Шомов – човек от „страната на пеперудите“; човекът, който с умение свири „на море, на облаци, на ветрове и бури“; човекът, който осъзнава, че както другите човеци, е „дете, чиято плюшена играчка прекомерно е пораснала“.
Той признава: „сам съм си оазис, кладенец, камилата и пясъка“. И ако потъне в пустинята – отговорността си е изцяло негова.
Той е мидата, която отглежда бисера – а самият бисер ще премине през изпитанията на времето, ще претърпи множество метаморфози, уж ще изчезне от мимолетното си битие, но някъде из Вселената ще драсне отпечатъка на своето присъствие и Румен Шомов ще може да заяви: „Аз бях тук.“
Надява се, че по мистрията, с която гради живота си, ще бъде открита поне „люспа Божие злато“.
И докато все някой се намира – вместо Одата на радостта да пее „Одата на завистта“ – авторът, „игла, след игла“ – като таралежа, ще нанизва тънката нишка в гоблена на Словото, защото го умее; защото в това е Смисълът.”
Изпълненията на китариста Милен Джуров – “Ноктюрно” от Росен Балкански и “Астуриас” от Исак Албенис, придадоха допълнителна романтика на събитието. А самият Румен Шомов също чете стихове и сподели свои спомени. Вечерта, разбира се, завърши с автографи и разговори на чаша вино.
Фотограф: Иван Добромиров