Българката Аксиния Михайлова, която през 2014 г. спечели най-престижната френска награда за поезия „Гийом Аполинер”, бе специален гост на литературната поредица “Галерия на думите” в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Космополитната й личност и стиховете й събраха ценители на изящното слово на имповизирана творческа вечер, сред които бяха поетите Валентина Радинска, Георги Константинов и др.
Приятелите на Михайлова превърнаха събитието в своебразен неин портрет. “За Аксиния, която се разпростира не според чергата, а според мечтите си” бе озаглавила словото си Валентина Радинска. Достойно е, когато поет говори за друг поет с уважение и без творческа завист. “За мен това е деликатна и проникновена поезия, поезия на уловените и нежно описани мигове, докато “гълъбът на душата е в чакалнята на света”… Тя притежава понякога странна, дори мрачна метафоричност, някои стихотворения ми напомнят старинни офорти или стихотворения в сепия, с приглушена светлина в тях. Защото се четат с очите на душата и на тях не им е нужна обикновената дневна светлина”, каза Радинска. И допълни:
“Бих казала, че има и определена кинематографичност в поезията на Аксиния, една сюжетност, която обичайно е толкова ярко описана, че се запечатва в съзнанието. Като ето това:
“..един мъжки вятър се втурва към мен,
издува роклята ми и ме отнася
върху високите тераси на август,
откъдето мога да гледам сянката ти,
която ме приближава от всички страни…”
Мисля, че като повечето от нас, чрез своите стихове Аксиния се учи да обича себе си, залутана някъде из “самотите на неделните следобеди”, когато “ветровете се бавят” (…) Една безспорно силна, дълбока и красива поезия – такава е за мен поезията на Аксиния.”
Водещата на вечерта Ана Боянова припомни най-значимите моменти от творчеството на Михайлова като поет, преводач и преподавател. Тя е автор на шест поетични книги на български език, стиховете й са превеждани в чужбина и са й донесли множество национални и международни награди.
“Аксиния умее да пуска своите хвърчила в небето на Словото, докато „гълъбът на душата” й се блъска в стъклото на ежедневието – казва Ана Боянова. – Тази жена се облича в усмивка до петите чак, въпреки горчилката (…) И ни убеждава, че животът няма синоним. Някой може ли да я опровергае?”
Изпълненията на арфа от Зорница Гечева и чашите с вино допълниха романтичното настроение на вечерта.
