Територията е една и съща, но нищо върху нея не е еднакво през различните периоди от развитието на Стария континент. Преместват се хора, а с тях и границите. Как и кога – това разкрива изложбата “Европа в старите карти”, която бе открита снощи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Тя представя част от дарението на инж. Любен Божков, направено през 1953 г. и дало основата на днешната ни богата картографска колекция (10 700 единици).

Подредените в Централното фоайе карти обхващат времето от XIII до XIX век. Те са изработени в престижни ателиета от най-добрите за времето си европейски картографи и гравьори. Във витрините могат да се видят 12-те оригинални географски карти, с които е илюстриран и календарът на НБКМ за 2018 г. Сред тях са Карта на Древна Тракия, изработена от Абрахам Ортелиус в Антверпен, 1585; Карта на Османската империя от Теодор Данкертс (Амстердам, 1690); Карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели (Рим, 1689); Карта на победите на руската армия по време на войната срещу Османската империя (1735-1739) от Тобиас Конрад Лотер (Аугсбург, 1770); Карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау (Амстердам, втора половина на XVII в.); Карта на Източното Средиземноморие от Юстус Данкертс (Амсетрдам, 1690); Карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720) и др.

В отделни витрини са изложени и 10 копия на други карти от дарението на инж. Божков. Всички експонати отразяват исторически, политически и икономически процеси, протичали през вековете на Стария континент, на Балканския полуостров и по българските земи.

Почетно място в експозицията заема кътът, посветен на инж. Любен Божков. Благодарение на неговия внук – също Любен Божков, посетителите могат да видят лични вещи, снимки и публикации от архива на дарителя. За първи път се показват фотографии от албума на фамилия Божкови, благодарственото писмо от цар Фердинант по повод книгата „Съобщителните средства на България” от инж. Божков, измервателен инструмент нониус и термохигрограф, с които той си е служил. Любопитен акцент са оригиналните негови шаржове, дело на приятелите художници Александър Божинов и Константин Щъркелов. В експозицията са и две репродукции на творби от Александър Добринов, свързани с дейността на Любен Божков като председател и гуверньор на Ротари клуб-България.

“Днешният ден е много различен и в по-нестандартен формат. Започнахме годината с календар, от който се роди и идеята за “Европа в старите карти”. Но всичко това дължим на една изключителна личност – инж. Любен Божков. Макар малко позабравен, оказа се, че когато има добра воля, споменът се връща. И така, от 1953 г., едва сега за пръв път се говори за неговото безценно дарение”, заяви на откриването на изложбата директорът доц. д-р Красимира Александрова.

Юлия Карадачка, ръководител на екипа, подготвил изложбата, припомни най-важните моменти от биографията на инж. Божков, който успява “да съчетае сухата материя на техническите науки с интереса си към литературата и изкуството”. Роден през 1880 г., той е истински строител на България от първата половина на ХХ век. Ненапразно е наричан “геополитикът на българските железници”. Негова е заслугата и за изграждането на пристанищата във Варна и Евксиноград. Бил е не само предприемач, а и учен, университетски преподавател, картограф и меценат.

“Страшно съм щастлив, че скромната ни фондация може да работи с Националната библиотека и че тя обръща внимание на един голям българин. Представете си само какво доверие е имал той към тази институция, за да дари именно на нея своята колекция от карти”, сподели Иван Сариев, управител на фондация “Пчелен кошер”, партньор в реализирането на календара и изложбата.

Цвятко Кадийски припомни дейността на инж. Божков като виден ротарианец и благодари от името на Ротари клуб-София, че изложбата не пропуска тази различна страна от живота на дарителя.

Нека припомним и житейското кредо, което инж. Божков следва през целия си професионален път: “Обичай ближния си, радей за града си. Бъди добър и услужлив гражданин в професията и обществото, бъди морален в делата си, бъди отечестволюбец. Търси между другите народи хора с добра воля, търси сближение, за да има на земята мир и между человеците благоволение.”

Инж. Любен Божков си отива от този свят в края на юни през 1959 г. – дни, преди да бъде обявен за член-кореспондент на БАН. Изложбата с карти от неговото дарение може да се разгледа в Националната библиотека до 4 февруари 2018 г.

Фотограф: Иван Добромиров