Вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим, кметът на Община Кресна, г-н Николай Георгиев, депутати, кинодокументалистът проф. Светослав Овчаров и обществени дейци се събраха днес на откриването на изложбата “140 години Кресненско-Разложко въстание” в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ). Събитието се провежда под патронажа на г-н Румен Радев, президент на Република България.
Експозицията е съвместно дело на Община Кресна и НБКМ и се състои от две части – 21 фототабла, подготвени от Регионалния исторически музей в Благоевград, и шест витрини с документи и книги от фонда на Библиотеката. Чрез множество снимки, писма и архивни материали таблата проследяват събитията от периода 1878-1879 г. – от подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878), през последвалия Берлински договор (1 юли 1878), започналата съпротива срещу разделянето на българските земи, създаването на комитетите “Единство” и избухването на Кресненско-Разложкото въстание, до трагичното му потушаване.
Посетителите могат да се запознаят с дейността на видни личности през този период като Стефан Стамболов, Коста Паница и Никола Обретенов, екзарх Йосиф, митрополитите Натанаил Охридски, Мелетий Софийски и Кирил Скопски, началника на щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев, Ильо войвода и др. В ръкопис на финалното табло откриваме скръбта на кресненци след кървавата развръзка: “Жална Кресна… Много страда! Грозни жертви скъпи дала!”
Експерти от НБКМ (Александър Мошев, Руслан Иванов, Нона Петкова, Росица Яначкова и Ана Евстатиева) представят във витрините множество ценни документи за събитията около Кресненско-Разложкото въстание. Изложени са карта на Балканския полуостров според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., литографията „Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес” на художника Николай Павлович, протокол за сформирането и правата на въстаническия команден състав на Кресненско-Разложкото въстание в село Влахи (20 октомври 1878), призив към съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес, писмо от Натанаил Охридски до Марин Дринов с молба за осигуряване на средства за финансиране на въстанието (8 януари 1879, Кюстендил), снимки и автобиографии на участници във въстанието, изследвания на българския патриарх Кирил, Дойно Дойнов, ген.-майор Никола Ив. Чолаков и Стоян Райчевски, посветени на Кресненско-Разложкото въстание.
“Паната, които виждаме в тази зала, не са само свидетелства за историята ни. В тях можем да прочетем много българщина, национален дух и героизъм в едни от най-трудните моменти от нашата нелека история – онези години веднага след Руско-турската освободителна война, малко преди и след Берлинския конгрес, когато току-що извоюваната свобода е жестоко изтръгната заради политически интереси и имперски амбиции – заяви в словото си вицепрезидентът Илияна Йотова. – Кресненско-Разложкото въстание остава малко познато. Незаслужено! Защото след Руско-турската освободителна война то е първият акт за формиране на единната българска нация. Оттук нататък ще започнат почти половин вековните битки за национално освобождение, години на борба, в които има много родолюбие и жажда за свобода (…) Тази изложба е невероятен родолюбив акт. Колкото повече хора я посетят, колкото повече млади хора я видят, толкова повече ще пребъде и България!”
Дядо Серафим припомни, че “в основата на организацията на това въстание са духовници от македонските епархии на нашия български народ, които със своя пламенен дух успяват да предизвикат действия у хората и да ги подтикнат към себежертвеност, към проява на истинската, съвършена християнска любов, която изисква да полагаме душите си за ближния”.
Доц. д-р Красимира Александрова, директор на НБКМ, цитира думи от апела на “Привременното българско управление”, които ясно говорят за духа на онези съдбоносни времена: “И така, братя, настана веч време и кога да покажем себе си, че сме народ, достоен за свобода, че во нашите жили не е престанала да тече кръв от Крума и Симеона…” И допълни: “140 години по-късно тези думи звучат като призив за единство, родолюбие и свободолюбие, които да ни съхранят като народ.”
На финала на официалната церемония кметът на Обищина Кресна – Николай Георгиев, заяви, че “по своя размах Кресненско-Разложкото въстание се родее единствено с Априлската епопея от 1876 г., а по броя на жертвите, опожарените населени места, зверствата и прокудените от роден край бежанци, историческите факти му отреждат дори по-горно място”.
Изложбата “140 години Кресненско-Разложко въстание” ще остане в Националната библиотека до 13 февруари.
Фотограф: Иван Добромиров