“Божествен и безбожен,
усмихнат и тревожен,
възможен и несбъднат,
мигът на любовта
долита, без да пита.”
В навечерието на Международния ден на жената – 8 март, в 25-ото издание на Клуб „Писмена” на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” гостува един изключителен и чувствителен поет, за когото Животът се отъждествява с Любов! Повече от 50 години той „с усмивка стопля всяко слово”, неговата „любов е в безкрая единствена”, а мигът е вечност!
На любовта Георги Константинов посвещава много стихотворения. Около 200 от тях са се превърнали в незабравими поп- и рокпесни, а 100 са включени в антологията „Миг като вечност”, достигаща до нас чрез Издателска къща „Хермес”. Десислава Добрева – PR на издателството, поздрави автора за любовната книга и заяви, че е „чест да се работи с него”.
Поетът, писателят и публицистът Георги Константинов предизвиква нашия интерес през годините с всяко свое произведение. „На мен ми провървя на читатели. Моите стихотворения са по-популярни от самия мен!”, сподели пред публиката Георги Константинов и с таланта на актьор, дълбоко и съкровено рецитира своите стихотворения, прекъсван многократно от бурни аплодисменти.
Певецът Тодор Върбанов-Върбан (от рокгрупите „Диана Експрес”, „Спринт”, „Импулс”) изпълни две от най-обичаните български песни по стихове на Георги Константинов – „Лоша черта” и „Миг като вечност”. Годините прелитат. Любовта може всичко, „чувството расте”, а обичаният поет неумолимо зове:
„Ден ме обичай още – още ден ще живея…
Век ме обичай още – още век ще живея.”
Текст: Стефка Рангелова
Фотограф: Иван Добромиров