Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България.
История в периода 1878-1953
1878, 04.04. – Софийският учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов предлага да се учреди „публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение“.
1878, 28.11. – Избрана е временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката „според съществующий нейн Устав“. Тази дата (по нов стил 10.12.1878) се приема за рождена дата на Народната библиотека.
1879, 05.06. – По предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел Просвещение, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.
1897, 22.02. – Приет е внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки.
1900 – Българската народна библиотека получава собствено здание – откупения за целта Граждански клуб на ул. „Г. С. Раковски“ 131.
1919 – За директор на Народната библиотека е назначен Стилиян Чилингиров, който предлага да се създаде Архивен отдел, в който да премине на съхранение Архивът на Българското възраждане, пазен до този момент в Етнографския музей
1924 – Открива се Архивен отдел към Народната библиотека, в който се влива основаният през 1904 Архив на Възраждането.
1939 – Започва строеж на нова сграда на Народната библиотека на мястото на царския манеж.
1944 – По време на бомбардировките са разрушени старата и новата сграда на библиотеката.
1946, 26.04. – В Държавен вестник е публикуван Закон за сключване на заем за доизграждането на Народната библиотека в София.
1953, 16.12. – Тържествено се открива новата сграда на Народната библиотека
История – след 1954 г.
1963 – Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“.
1970 – Приета е Наредба за задачите и устройството на Народната библиотека.
1974 – Приет е Правилник за организацията на научноизследователската работа в Народната библиотека.
1991 – Започва преустройството на филиала на Народната библиотека в кв. Изгрев.
1994, 11.08. – Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение.
1999 – Излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение.
2000 – Излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.
Публикации:
Йорданов , Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879-1929/ Велико Йорданов.- София: Държ. печатица, 1930 . – 360 с. : с ил.
Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944-1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с. : с ил.
Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879-2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София : ИК Христо Ботев, 2009 ([Пловдив] : Нова принт АД). – 184 с.: с ил.