РАЗЛИЧНИЯТ ПОЕТ НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ
Вървяха си. Тя беше минзухар, той беше есен. Тя нехайно каза: „Не ме е грижа, че си много стар. Прилича цветето на свойта ваза!” И прецъфтя, и стана лято тя, той стана пряспа – бяла и гореща. И се стопи, и леко отлетя към мястото на вечната им среща. Николай Милчев Вечерта на [...]